Учителят прекарва по-голямата част от активното време на детето ни.

Учителят винаги знае новия урок преди ученика.

Учителят учи детето ни да ни уважава, най-малкото – можем да върнем жеста.

Ако не учим детето на уважение и респект към учителя, а учителят е лицето на образованието – няма как да учим детето на уважение към знанията, уменията и образованието.

Учителят е част от “системата”, но не е цялата система. Ние, родителите – също сме част от системата, учениците (нашите деца) – също.

 

Защото може да ни даде важна обратна връзка за поведението и знанията на детето ни. Макар, че може би вече се страхува да го прави, защото доста родители са на принципа “за моето или хубаво, или нищо”.

Защото учителят е образован човек, учил психология, философия, има експертни знания – неговата експертиза е работата с нашето дете и други деца. Това е достойно за уважение.

Защото работата с деца е една от най-трудните и отговорни дейности.

Защото с учителя трябва да сме отбор, не врагове, в израстването на детето ни.

Учителят не е този, който трябва да държим отговорен за възпитанието на детето си – ние сме отговорни… но учителят ще помогне в този сложен процес.

Добрият учител чувства учениците си като приятели. Често ще чуем да ги нарича “моите деца”. Колко от хората, които не са им роднини го казват?

Учителят работи не само с нашето дете, но с клас от много деца. Ако нашето дете не иска да се учи от учителя – това е неуважение, което утре е много вероятно да провали това дете в кариерата му (неуважавайки работодател, мениджър или колега). Учителят е неговия първи тренинг, тиймбилдинг и коучинг.

Учителят също е ученик – учи се от децата, които учи ежедневно. Ние, родителите, също сме ученици в родителството. Колегите трябва да се подкрепяме.

Учителят работи с детето ни на заплата, която е колкото заплатата на хамалин или чистач. Това не го прави хамалин или чистач. Остава си достоен за уважение специалист, който въпреки системата, в която е – работи съвестно там, където много други се отказаха да искат да работят.

Това, че много хора казват, че образованието не струва, без да дават решене – не е нещо, което учителят да не знае, срещу което да търси решения и не е проблем, който трябва да прехвърляме на учителя.

Детето ни ще среща много учители в живота си. Ние също сме негови учители. Ако не го учим да ги уважава, да им се доверява и да се вслушва в тях – ние губим това дете безвъзвратно.

Ако друг родител не уважава учителите на детето си – това е нещо много хубаво за шансовете на моите деца да се реализират, когато пораснат.

Не можем без учители.

Командировката бе по проект „Подобряване закрилата на детето и превенция на детската престъпност“, финансиран по Българо-швейцарската програма за развитие и сътрудничество.

Целта на посещението бе обмяна на опит и запознаване с работата на швейцарската полиция и съд  с децата в конфликт със закона.

Командировката протече по предварително подготвената програма, в рамките на която българската делегация се срещна със съдия от наказателния съд за непълнолетни в кантон Фрибург, представители на бригадата за непълнолетни от полицията в кантон Фрибург, служител от Бюрото по медиация , директора на затвора за непълнолетни “Лешер“, както и с представители на  “Института за правата на децата“ – неправителствена организация, занимаваща се с правата на децата. 

                В Швейцария детското правосъдие е изключително фаворизирано. Децата са наказателноотговорни от десетгодишна възраст. В наказателния съд за непълнолетни съдията разследва, издава присъда и следи за изпълнението й;

На федерално ниво е приет Закон за медиацията;

Бригадата за непълнолетни в кантоналната полиция Фрибург се занимава само с детска престъпност и превенция.

 

На кого да се доверят децата

Майката на К. Имала приятел, който отивал у тях веднъж седмично. Той взимал момичето на коленете си и я опипвал, докато майка и приготвяла вечеря в кухнята. К. се оплакала на майка си, но тя й отговорила да не се притеснява от такива неща. Обяснила и, че той скоро щял да спре да прави това. Но понеже приятелят на майка й не спирал да блудства с нея, К. казала на класната си ръководителка в училище. Класната ръководителка падала сигнал за насилие на социален работник от Отдела за „Закрила на детето“.

Понякога учителят е единственият човек, който ще обърне внимание на проблемите детето.

Една от най-страшните публикации е за намерен труп на изчезнало преди година 10 годишно дете. Детето било отвлечено от училище, пред очите на целия клас и учителката. В час влязъл някакъв мъж. Представил се за пратеник на единият от родителите и с категоричен глас попитал: „Иванов тук ли е?“. Едно от децата се обадило. Мъжът се приближил до чина на детето и му казал: Стягай се, баща ти те чака!“. Повече никой не го видял. Тялото му било открито едва година по-късно.

Тази тъжна история можеше да не се случи, ако детето е знаело, че не бива да тръгва никъде с непознати хора, дори ако те се представят за колеги или познати на родителите му. Престъпникът често има добре обмислена роля и може да изиграе цял спектакъл.

Ако по някаква причина родителите не могат да вземат детето от училище сами и молят за това съседи или познати, обезателно трябва да предупредят учителя. В този случай също не е излишно той да види човека в лице. (Много от хората с престъпни намерения биха се отказали от замисления план за отвличане на дете, ако трябва да застанат срещу преподавателя. В повечето от случаите ще се притеснят от факта, че оставят свидетел). Децата никога не трябва да тръгват с чужд човек, който казва, че са го пратили родителите му.

Още една практическа информация от анализите и изследванията за България и света:

Един от най-честите начини за отвличане на дете между 6 и 10 годишна възраст е като насилникът отива в училищния двор, избира си жертва сред децата и се представя за полицай.

           През 1999 година едно седем годишно момиченце е отвлечено след училище. Престъпникът се представя за полицай. Той разказва на детето, че майка му е претър­пяла пътно-транспортно произшествие и е в болница. Момиченцето без съпротива се качва в колата при престъпника. Било сексуално малтретирано.

           Ако детето се довери на преподавател …

Той трябва да оцени силата и смелостта, които детето трябва да мобилизира, за да говори за насилието. То трябва да наруши забраните на насилника и да престъпи отправените му заплахи за тежко наказание или дори смърт. Освен това, то поема риска да не бъде чуто или в крайна сметка да не му повярват. За жалост това се случва твърде често. Затова ако едно дете поеме риска да говори, не мислете, че го прави просто, за да предизвика Вашия интерес. То казва истината в 90% от случаите. След като детето проговори, не го оставяйте само!

Видове насилие върху деца

ФИЗЧЕСКО

Освен малтретиране, измъчване или побой, то може да включва и даване на детето наркотични вещества, неподходящи лекарства или алкохол.

Вредите може да не са причинени умишлено и да са следствие на прилагане на свръх строги мерки за дисциплина или физически наказания.

СЕКСУАЛНО

Извън чисто физическото посегателство, то може да включва и само сексуален интерес, показване на порнографски материали или използване на детето за порнографски цели, воайорство и други.

В Интернет клуб, в български град, понякога идва момиче на име В. Обикновено е без пари и окъсано. Един ден се появява с цял плик монети, за които казва, че са от „един чичко“, с когото се срещат. Жената в клуба решава, че трябва някой да разследва къде живее детето. Ако има родители, които не се интересуват от него и позволяват този произвол, трябва да се направи нещо детето да бъде откъснато от тях и приютено в институция.

ЕМОЦИОНАЛНО

Непрекъсната критика, засрамване, унижаване, порицаване, заплахи, подигравки, предизвикване на страх и безпокойство у детето, постоянно недоволство от поведението на детето.

Всяко 12-то дете на планетата е въвлечено в „най-лоши форми“ на труд, сред които робство, секс-търговия и тежки или незаконни дейности, се посочва в доклад на британското поделенне на УНИЦЕФ. Голяма част от тези деца се чувстват унизени и нежелани.

ЗАНЕМАРЯВАНЕ  

Когато родителите не покриват основните потребности на своето дете – храна, дрехи, медицински грижи. Или забравят нуждата на детето от обич и привързаност. Оставят го да присъства на сцени на насилие.

3-годишната Живка е открита посред зима в двора на един от домовете „Майка и дете“. Мръсно и занемарено момиченце, с белези от травма по лицето и ръчичката. Пети месец нито майка му, нито някой от роднините му го е потърсил. Полицията също не е открила никакви данни за самоличността му. В дома ще изчакат до края на годината и след това ще му съставят по служебен път акт за раждане и ще го предложат за осиновяване.

---

 

Ако учителите станат свидетели на подобни белези и сигнали, ако забележат нередности, травми по детето, затвореност или други крайности, трябва да осведомят съответните органи. В тези случаи те са необходимият приятел на детето. Класният ръководител или преподавател понякога са единственият възрастен, който може да чуе детския проблем или да намери форми за решаването му.

Сnоделено в Интернет-форум: Докато бях малък всички ме тормозеха. Спираха ме на улицата и ако не ме посритваха ме караха да им пея като ми казваха, че съм радио и ми въртяха ушите за да ме настроят. Беше унизително. Понякога минаваше някой възрастен или учител от учиiiищния двор И аз виках, явно не достатъчно сиiлно заради страха, .Помош“, но помощ нямаше. Това ме правеше още по-затворен и nритеснителен. И така до 8-ми клас … Мисля, че моите учители са го забелязали, но никой не се намеси.

Всички осъзнаваме безценната роля на учителя. Учителят е значим морален авторитет. В повечето случаи той е човекът, който прекарва повече време с децата ни. Вижда проблемите и страданията им. Може да ни обърне внимание, че нашето дете е в негативна ситуация. Учениците ще споделят с любимия учител това, което биха спестили на родителите си.

НАРЕДБА

№ Iз-1201 от 1.06.2010 г. за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на специалните домове за временно настаняване на чужденци

Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г.

Раздел I

Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. редът за временното настаняване в специалните домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към дирекция „Миграция“ на Министерството на вътрешните работи (ДМ – МВР) на чужденци с издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) за принудително отвеждане до границата на Република България или експулсиране и заповед за принудително настаняване в специалния дом;
2. организацията и дейността на домовете по т. 1.

Чл. 2. (1) Специалните домове за временно настаняване на чужденци се изграждат:

1. на територията на град София – дом от национално значение; и
2. на територията на град Любимец.

(2) Чужденците с издадена заповед за налагане на ПАМ по чл. 41, 42 или 42а от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) се настаняват на териториален принцип в най-близкия такъв след съгласуване с директора, заместник-директора на ДМ – МВР или началник-отдел „Специални домове за временно настаняване на чужденци“.

(3) В специалния дом в София се настаняват чужденци с издадена заповед за налагане на ПАМ по чл. 41, 42 или 42а ЗЧРБ, които:

1. нямат редовни документи за задгранично пътуване;
2. се намират на територията на съответната областна дирекция на МВР, където няма СДВНЧ ;
3. са граждани на държава без дипломатическо и/или консулско представителство и/или се налага да бъдат изведени по въздушен път.

Чл. 3. (1) Общото ръководство и контролът върху дейността на  СДВНЧ  се осъществяват от директора на ДМ – МВР, който се подпомага от заместник-директор.

(2) Цялостната дейност и непосредственото ръководство на СДВНЧ се осъществява от началник-отдел „ СДВНЧ „, подпомаган от началниците на сектори “ СДВНЧ – София“ и “ СДВНЧ – Любимец“.

Чл. 4. Структурата и щатът на СДВНЧ се утвърждават от министъра на вътрешните работи по предложение на директора на ДМ – МВР.

Чл. 5. (1) Специалните домове за временно настаняване на чужденци се оборудват с необходимите технически системи за сигурност и други средства за физическа защита, пожарна и аварийна безопасност, охрана и контрол на сградите, помещенията и съоръженията към тях.

(2) Организацията на охраната на СДВНЧ се урежда със заповед на директора на ДМ – МВР.

Чл. 6. Издръжката на СДВНЧ се осигурява от бюджета на МВР чрез бюджета на ДМ – МВР.

Чл. 7. В СДВНЧ се води регистър за настанените чужденци.

Чл. 8. Вътрешният ред в СДВНЧ се урежда с правилник, утвърден от директора на ДМ – МВР.

Чл. 9. Съответните районни управления (РУ) на МВР, на чиято територия са изградени домовете, оказват при необходимост помощ и съдействие на началника на отдел “ СДВНЧ „, както и на началниците на сектори „ СДВНЧ

Раздел II

Приемане на чужденец в СДВНЧ, настаняване, престой и освобождаване от него

Чл. 10. (1) В СДВНЧ се приемат и настаняват чужденци, на които е издадена заповед за:

1. налагане на ПАМ по чл. 41, 42 и 42а ЗЧРБ и съществуват пречки за нейното незабавно изпълнение; и
2. принудително настаняване по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ.

(2) Пречките, които не позволяват чужденецът да бъде незабавно принудително отведен до границата или експулсиран, могат да бъдат:

1. липса на национален документ за задгранично пътуване или на други документи, необходими за извеждане на чужденеца от страната;
2. липса на средства за закупуване на билет за пътуване;
3. необходимост от осигуряване на транспортна връзка до страната на произход или трета сигурна държава;
4. незавършило производство за предоставяне на особена закрила по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ);
5. здравословно състояние на чужденеца, непозволяващо транспортиране;
6. забрана за напускане на страната и други случаи, предвидени в закон.

(3) Престоят на чужденците по ал. 1 в СДВНЧ е до отпадане на пречките по ал. 2 и в съответствие с чл. 44, ал. 8 и 9 ЗЧРБ.

Чл. 11. Чужденците по чл. 10, ал. 1 се съпровождат и представят за приемане и настаняване в СДВНЧ от служители на МВР, на които е възложено изпълнението на заповедите.

Чл. 12. (1) Длъжностното лице в СДВНЧ приема чужденеца с приемно-предавателен протокол за предаването му.

(2) Протоколът се изготвя от служителя на МВР, който ръководи съпровождането на чужденеца до СДВНЧ, и се подписва от него, от приемащото длъжностно лице и от чужденеца. Преди подписването му длъжностното лице проверява редовността на необходимите за настаняването на чужденеца документи, след което данните на лицето се отразяват в регистъра по чл. 7. Приемно-предавателният протокол се изготвя в три екземпляра, като един се прилага към личното дело на настанения, вторият е за съпровождащите служители на МВР, а третият – за чужденеца.

(3) При настаняване и извеждане на лицето в СДВНЧ, както и в случаите по чл. 15, т. 4 се извършва личен обиск в присъствието на двама служители от „Звено за охрана“ към СДВНЧ. Това се удостоверява с протокол, който се подписва от служителите и лицето. Отказът на лицето да подпише протокола се удостоверява с подписите на двамата служители.

(4) Чужденецът подлежи на задължителен медицински преглед, резултатът от който се отразява в медицинска документация. Когато е необходимо, се извършва и хигиенно обслужване.

(5) Прегледът се извършва от лекар, работещ към медицинските служби на СДВНЧ, или от определена медицинска структура на територията, на която се намира СДВНЧ. Медицинската документация се съхранява в медицинската служба в СДВНЧ.

(6) При установяване на необходимост от неотложна медицинска помощ чужденецът се настанява в дома на основание на представените документи и незабавно се привежда в болнично заведение, като охраната се поема от „Звено за охрана“ при  СДВНЧ .

(7) Спешна медицинска помощ на чужденците се оказва от съответния център за спешна медицинска помощ. До пристигането на екипа за спешна медицинска помощ за чужденеца се полагат необходимите грижи.

Чл. 13. (1) След регистрацията на чужденеца длъжностното лице съставя протокол в два екземпляра за носените от него лични вещи, пари и ценности, които се предават за съхранение. Протоколът се подписва от длъжностното лице и от чужденеца, след което единият екземпляр му се връчва, а другият се прилага към личното му дело.

(2) При наличие на паспорт, други документи, удостоверяващи самоличността, или документ за пътуване длъжностното лице ги описва в отделен протокол и ги предава незабавно на началника на сектор „Противодействие на незаконната миграция“ (ПНМ) при ДМ – МВР. Копие от документите се прилага към личното дело на чужденеца.

Чл. 14. (1) Длъжностно лице запознава чужденеца с правилника за вътрешния ред на дома на език, който чужденецът ползва или разбира.

(2) В отделни помещения на легловия сектор на дома се настаняват:

1. чужденци от различен пол;
2. семейства;
3. непълнолетни лица без пълнолетен придружител.

(3) Чужденец, който грубо нарушава правилата за вътрешния ред на дома, се премества в отделно помещение – индивидуална стая с мерки за сигурност (ИСМС), за срок не по-дълъг от 15 дни.

(4) Преместване в ИСМС може да се извърши и при настъпила необходимост от изолиране на настанен чужденец в  СДВНЧ  с цел запазване на живота и здравето му. В този случай чужденецът се настанява в ИСМС или „Медицински стационар“.

Чл. 15. На настанения в  СДВНЧ  чужденец се осигуряват:

1. легло, безплатна храна и медицинска помощ, при нужда – подходящо облекло;
2. естествено и изкуствено осветление, отопление и условия за поддържане на лична хигиена;
3. условия за ежедневен престой на открито;
4. възможност за среща с адвокати, роднини, близки и официални представители на съответните дипломатически и/или консулски представителства, представители на неправителствени организации;
5. възможност за лична кореспонденция;
6. възможност за получаване на пощенски пратки при спазване на изискванията за пощенската сигурност.

Чл. 16. (1) Настаненият в  СДВНЧ  чужденец:

1. спазва правилата за вътрешния ред и изпълнява разпорежданията на администрацията на дома;
2. получава срещу подпис и съхранява предметите, необходими за престоя му в дома;
3. заплаща стойността на нанесените щети на имуществото на дома по пазарни цени към датата на констатирането.

(2) При информация за наличие на забравени субстанции или предмети в СДВНЧ се извършва претърсване на помещенията, за което се съставя протокол по надлежния ред и се докладва на директора на дирекция „Миграция“.

Чл. 17. Чужденецът може да бъде преместен в друг СДВНЧ, когато това е необходимо, след разрешение на директора на ДМ – МВР и уведомяване на органа, издал заповедта за настаняване и ПАМ.

Чл. 18. (1) За изпълнение на нормативно определените служебни задължения на съответните длъжностни лица се осигурява възможност за провеждане на срещи с настанения в СДВНЧ чужденец.

(2) С разрешение на началника на отдел „ СДВНЧ “ чужденецът може да се среща с представители на правозащитни, религиозни или други организации и общности, регистрирани в страната. Проведените срещи се отразяват в дневника за свиждания на настанените чужденци.

(3) Когато от средствата за масово осведомяване в СДВНЧ постъпи искане за среща с настанен в него чужденец, тя се допуска след писмено разрешение на директора на дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ на МВР.

(4) Срещите на лицата по ал. 1, 2 и 3 с чужденеца се провеждат в рамките на работното време на дома в определено за целта помещение.

(5) Извършването на действия спрямо чужденеца съгласно Наказателно-процесуалния кодекс може да става и извън работното време на дома.

Чл. 19. Чл. 19. (1) Когато чужденецът, настанен в  СДВНЧ, подаде молба за особена закрила по ЗЗУБ, тя се изпраща незабавно на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) чрез началника на съответния сектор “ СДВНЧ „.

(2) Към нея се прилагат копия от заповедта за налагане на ПАМ и за настаняване в  СДВНЧ, както и друга служебна документация съгласно Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по прилагане на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (OB L 50, 25/2/2003), Регламент (ЕО) № 2725/2000 относно създаването на система „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конвенция (OB L 316, 15/12/2000), приета с ПМС № 332 от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 3 от 2008 г.; изм., бр. 5 от 2010 г.). Документите за самоличност на чужденеца се предават в ДАБ в оригинал.

(3) При разглеждане на молбата по ал. 1 в ускорено производство по ЗУБ то се провежда в  СДВНЧ , освен ако органите на ДАБ възразят.

Чл. 20. Чужденецът се освобождава от  СДВНЧ, когато:

1. отпаднат пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане до границата или експулсиране;
2. подадената от чужденеца молба за закрила по ЗУБ е допусната за разглеждане в производство по общия ред;
3. е издаден съдебен акт по обжалвана заповед по чл. 41, 42, 42а или чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ;
4. е издаден съдебен акт за обжалване по чл. 46а, ал. 4 ЗЧРБ;
5. органът, издал заповедта за настаняване в СДВНЧ , я отмени и издаде заповед за задължително ежедневно явяване на чужденеца в РУ по местопребиваването му;
6. компетентният орган на МВР, издал заповедта за налагане на ПАМ по чл. 41 или 42 ЗЧРБ, я отмени на законово основание.

Чл. 21. (1) В края на всеки месец началникът на отдел „ СДВНЧ “ след получаване на необходимата информация за пречките за извеждане на чужденеца от началника на сектор „ПНМ“ при дирекция „Миграция“ на МВР изготвя списък на чужденците, които са пребивавали повече от шест месеца в СДВНЧ, поради наличието на пречки за извеждането им от страната. Списъкът се изпраща на директора на дирекция „Миграция“ на МВР за вземане на решение и предприемане на допълнителни мерки за отстраняване на пречките.

(2) На всеки шест месеца съгласно чл. 46а, ал. 3 ЗЧРБ началникът на СДВНЧ представя списък на чужденците, които са пребивавали повече от шест месеца в дома, поради наличие на пречки за извеждането им от страната. Списъкът се изпраща на административния съд по местонахождение на специалния дом.

Чл. 22. (1) След настаняване на чужденеца в СДВНЧ съответните компетентни длъжностни лица предприемат незабавно всички необходими мерки за отстраняването на пречките по чл. 10, ал. 2 и изпълнението на заповедите за налагане на ПАМ по чл. 41, 42 или 42а ЗЧРБ.

(2) При изпълнението на заповедите за принудително отвеждане или експулсиране, както и при освобождаване на чужденеца от специалния дом длъжностно лице от Оперативно дежурната част при ДМ – МВР отразява основанието за освобождаването му в регистъра по чл. 7.

Чл. 23. (1) Началникът на сектор „ПНМ“ при ДМ – МВР организира отвеждането на чужденеца до съответния граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП), през който той следва да напусне територията на страната.

(2) Съпровождането на чужденците, подлежащи на принудително отвеждане от страната, се извършва по съответния нормативноустановен ред.

(3) Ръководителят на групата по съпровождането предава чужденеца заедно със съпровождащите го документи на началника на смяна или на командира на отделение от Главна дирекция „Гранична полиция“ на съответния ГКПП. За предаването на чужденеца и документите се съставя приемно-предавателен протокол в два екземпляра, като единият се съхранява в ГКПП, а другия ръководителят на групата по съпровождане предоставя на началника на отдел „ СДВНЧ “ за прилагане към личното дело на чужденеца.

(4) При необходимост от съпровождане на чужденеца до страната на произход или до трета сигурна страна той се придружава от служители на ДМ – МВР.

(5) За принудителното отвеждане или експулсиране, както и за освобождаването на чужденеца от  СДВНЧ  началникът на сектор „ПНМ“ при ДМ – МВР уведомява директора или заместник-директора на ДМ – МВР, като посочва:

1. основанието за освобождаване;
2. датата; и
3. ГКПП, през който той е напуснал Република България, когато основанието за освобождаването на чужденеца е изпълнение на наложената по чл. 41, 42 или 42а ЗЧРБ ПАМ.

Раздел III

Дейност на специалните домове

Чл. 24. (1) В сградите на  СДВНЧ в зависимост от нуждите се обособяват следните сектори:

1. административен;
2. медицински;
3. леглови;
4. за хранене;
5. културно-занимателен;
6. стопански.

(2) Посочените в ал. 1 сектори се оборудват и обзавеждат в зависимост от предназначението им и от капацитета на дома.

Чл. 25. (1) Деловодната дейност в СДВНЧ се осъществява съгласно нормативните изисквания за организацията на тази дейност в МВР.

(2) Специалните домове за временно настаняване на чужденци ползват собствен печат и щемпели съгласно изискванията на Указа за печатите (обн., ДВ, бр. 69 от 1965 г.; изм., бр. 26 от 1988 г., бр. 11 и 47 от 1998 г., бр. 45 и 97 от 2002 г.).

Чл. 26. (1) В специалните домове за временно настаняване на чужденци се водят:

1. регистърът по чл. 7;
2. дневник за входяща и изходяща кореспонденция;
3. дневник за заповеди;
4. дневник за свижданията на настанените чужденци и получените пощенски пратки;
5. картотека с личните дела на настанените в дома чужденци;
6. медицинска документация.

(2) В  СДВНЧ се води и друга документация, утвърдена със съответните нормативни актове.

(3) Директорът на ДМ – МВР по предложение на началника на отдел „ СДВНЧ “ със заповед утвърждава образците на регистрите и другите документи, които се водят в  СДВНЧ .

Чл. 27. За настанения в СДВНЧ чужденец се води лично дело, което съдържа:

1. заповед на съответния орган за настаняване на чужденеца в дома;
2. заповед за принудително отвеждане до границата или за експулсиране;
3. копие от документ за самоличност, ако притежава такъв;
4. приемно-предавателни протоколи за настаняване и освобождаване;
5. приемно-предавателни протоколи за личните вещи, пари и ценности;
6. медицински документи, констатиращи здравословното състояние на чужденеца, при приемането и освобождаването му от дома;
7. една снимка съгласно установения от Закона за българските лични документи и Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 2010 г. (ДВ, бр. 12 от 2010 г.), образец.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

• 1. § 1. Тази наредба въвежда изискванията на Директива 2008/115 на Европейския парламент и Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (OB L 348/98 от 24 декември 2008 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

• 2. Наредбата се издава на основание чл. 44, ал. 11 ЗЧРБ и отменя Наредба № I-13 от 2004 г. за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на специалните домове за временно настаняване на чужденци (обн., ДВ, бр. 12 от 2004 г.; изм., бр. 48 от 2007 г.).
• 3. Правилниците за вътрешния ред в СДВНЧ се изготвят в едномесечен срок от издаването на тази наредба.
• 4. Изпълнението на наредбата се възлага на директора на ДМ – МВР.

 

Трафика на деца се нарежда сред най-доходоносните

 

незаконни начинания в подземния свят редом с трафика на оръжие и наркотици. Трафик и продажба на деца, извършвани през международните граници или в рамките на една държава със сексуални цели, са прехвърлянето на деца от едната страна към другата за каквато и да е било цел, в замяна на финансови изгоди или друго възнаграждение. Секс-трафика е носещ печалби бизнес по транспортиране на деца с търговски сексуални цели. Той може да бъде осъществяван през международните граници, в рамките на дадена държава, през границите на отделни щати, от град на град или от селски към урбанизирани центрове. Обикновено жертвите на трафик биват въвличани чрез измама или принуда.Жертва на това ново робство може да стане на практика всеки, който не е добре запознат с методите по- които работят престъпниците и средствата с които всеки един може да се предпази. Обратно на разпространено мнение в обществото ни,никой не става доброволно част от трафика на хора. Друга заблуда разпространена в нашето общество е че трафикантите се насочват към жени и деца от слабо развитите райони на страната, към хора без пари и възможност за обучение и работа. Основна част от техните жертви са добре изглеждащи деца, живеещи в добри условия на живот и с добър социално-икономически статут. Млади хора, които са амбицирани да подобрят стандарта си на живот също стават обект на техният интерес. Въпреки съществуващата в момента законова уредба за борба с трафика на хора, много голям процент от българското население не е запознат с рисковете на това престъпление и с начините за превенция и действия при евентуално такова. публичното пространство липсват достъпни методи и продукти, целящи да образоват децата и техните родители относно трафикантството. Ето защо често жертвите на подобен род криминални деяния не са подготвени да се противопоставят на трафикантите, а информацията която получават дознателите е недостатъчна за разкриване на престъплението и връщане на детето. Лошата информираност сред обществото е сред основните фактори България да бъде на едно от първите места по трафикиране на хора и на едно от последните места по разкриваемост на такива престъпления. Трафикът се контролира предимно от организирани престъпни групи, които са добре подготвени и разполагат с огромен финансов ресурс.Това включва по-малки групи, които съдействат за лична изгода – тези групи могат да бъдат специализирани в отделни връзки по веригата, като напр. подбор, транспорт, клубове и пр. Структурите могат да са етнически или национално хомогенни или мулти етнически и транс-национални. Трафикантите се свързват с останалите видове организирана престъпност, като наркотрафик и контрабанда на оръжие.Средствата които използват те, за да не бъдат разконспирирани често включват физически и психически тормоз срещу жертвата.

Защо децата? Не случайно те са една от главните вериги в трафика на хора. Най- често жертви стават деца от 8 до 18години. В много случаи те са по-доходоносни, тъй като биват препродавани многократно и печалбата от едно дете може да достигне милиони. Сексуалната експлоатация е водеща при трафикираните деца, но не рядко те биват подлагани на трудова експлоатация и биват използвани като донори на органи. Тяхната невинност, неинформираност, незнание, детска наивност, неподготвеността на родителите им, липсата на гласност по проблема сред обществеността, неспособността на държавата да се справи с проблема и с мощните криминални групировки въвлечени в този род бизнес, благоприятстващото гео-стратегическо положение на България, на пътя на трафика на наркотици и оръжие, както и липсата на постоянна дългогодишна превантивна система и инструменти, са водещите фактори благоприятстващи за разпространението на трафика на разпространението на трафика на деца.

Източник: http://nasilie.eu

Dnes 17=09=2015

Добри практики

Превенция

Често срещани казуси

Сайтове