- Добре е да се дава рамка, в семейството и у дома. “Иване не барай компютъра” не е добра идея. “Не барай компютъра” не дава инфо ЗАЩО да не го бара. “Спри да влизаш в Интернет!” – отново също не предоставя яснота. “Едно време толкова хубави игри имаше – играехме на чилик на народна топка, сега какви са вашите глупави игри… “ – Иван не може да знае за вашите “хубави” игри от едно време. Много от по – възрастните изпитват носталгия за миналото, но децата – не. Те са щастливи от техните “глупави” игри и не им пука за вашия Чилик.
- Обяснете ЗАЩО да не се бара компютъра. Това ще им даде представа, не че няма да го пипат пак. Ако искате те да разберат защо наистина не трябва да извършват това действие трябва да придобият жизнен опит. Може да провокирате това като “изиграете” сценка у дома, естествено наужким. – т.е. детето да “види” как се случва това нещо, а не само да му се говори. Могат да участват мама, татко, баба и дядо –единият да бъде “лошия” а другите – добрите и детето да разбере какво наистина може да се случи кога. Не се престаравайте в опитите си да бъдете много убедителни, за да не травмирате детето. Добре е да завършите с нещо положително и позитивно и детето ясно да разбере, че играта е свършила.
- Покажете на децата алтернатива – покажете им и изиграйте с тях чилик, народна топка. Зарадвайте ги, че се справят добре. Направете им шапка от вестник или корабче и после ги помолете да го направят сами.
- Не им вземате задачата от ръцете, нека сами се опитат. Когато се провалят извлечете поука от това, а не им се карайте – нека свикват, че в живота има трудни моменти и много провали, но човек с желание и подкрепата на семейството може да се справи.
- Оставете ги да поиграят и на компютъра – с мярка и в разумни граници. Поискайте да разкажат за тяхната игра, помолете ги да направят колаж на любимите си герой или да измайсторят костюм от подръчни материали.
- Мотивирайте ги да играят навън, да играят на футбол и народна топка или други подобни игри. Колективните игри спомагат много за изграждането на базовите социални умения и много др.
- Не ги злепоставяйте пред връстниците им – това може да продължи в “Скайп” или “Фейсбук” като дискусия без вие да разберете.
- Разкажете им някоя поговорка – децата лесно ги помнят и са им интересни – може по- късно да им дадете пример с поговорката.
- Говорете с вашите деца, за да могат и те да говорят с вас.
- Не насилвайте децата да бъдат ваши “приятели” и да ви споделят всичко – има неща които не могат да се кажат на мама и татко.
- Мотивирайте ги да спазват границите, но предварително ги запознайте със санкциите и наградите. Бъдете последователни и в двете.Обяснете им когато са се провинили за какво ги наказвате.
- Разказвайте им за вашето детство – какво дете сте били, какви са били вашите родители – много от децата си мислят, че мама и татко никога не са били деца.
- Играйте заедно с тях, отнасяйки се с тях като с равни в играта; не им оставяйте постоянно победата – те трябва да свикнат и да губят. Ако постоянно “падате” на шах в стремеж да се зарадват от победата те ще смятат че “татко е много слаб и не може да играе” – бъдете силен, така те ще ви уважават повече. Границата е тънка, прекалено много победи за детето в играта ще го направят самоуверено но може би и надменно, прекалено много загуби ще го превърнат в лишено от самочувствие но и самотно, понеже то няма да иска повече да играе с вас, защото постоянно губи.
- Говорете повече с вашите деца. Не е нужно да бъдете многословни, просто засвидетелствайте малко внимание след работа. Давайте на децата задачи, които да изпълняват сами или с малко помощ – не им изземвайте техните ангажименти в опит да ги направите перфектни – понякога за да се научат да печелят първо трябва да могат да загубят.
- Не бързайте да накажете и порицаете – помислете може вината да не е само на детето.
- Повишете вашата компютърна грамотност за да сте “в крак” с компютърните заплахи; не можете да помогнете на детето си при положение, че не познавате проблема. Не е задължително ако нямате време или финанси да се записвате на скъпи и продължителни курсове – много неща можете да научите от вашия син или дъщеря или от търсачката в Интернет. В последния случай не се предоверявайте, потърсете и съвета на специалист.
- Изисквайте в рамките на добрия тон мнение от учителите за поведението на вашето дете – не всичко което се случва се вижда у дома.